Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
25. Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
26. В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27. те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, — и ще се изменят;
28. но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
29. Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
Псалом 102. Псалом Давидов.
Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
2. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
3. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
4. избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
5. насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
6. Господ дава правда и съд на всички обидени.
7. Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове — Своите дела.
8. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
9. Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
10. Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
11. защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
12. колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13. както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14. Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15. Дните на човека са като трева; като полски цвят — тъй цъфти той:
16. понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17. А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18. и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19. Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
20. Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21. благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22. благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
Псалом 103. (Псалом Давидов за сътворението на света.)
Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2. Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3. Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4. Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци — Свои служители.66
5. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6. Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7. От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8. възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9. Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10. Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11. поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14. Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15. и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16. Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17. по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18. високите планини — на сърните; каменните скали — убежище на зайците.
19. Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21. лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22. Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23. човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25. А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26. там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27. Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28. Даваш им — приемат, отваряш ръката Си — насищат се с благо;
66
Според превода на 70-те: „Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък“.